Блог

Писмо на Чарли Чаплин до дъщеря му Джералдин

Моето момиче,
сега е нощ. Всички невъоръжени воини в моята малка крепост заспаха.
Не са будни нито брат ти, нито сестра ти. Дори майка ти вече спи.
Едва не събудих заспалите птички, докато стигна до тази полусветла стая.
Толкова съм далеч от теб! Но нека ослепея, ако макар и за миг твоят портрет е изчезнал от очите ми. Той е тук – на масата, тук до моето сърце. Но къде си ти? Там, в приказния Париж, танцуваш на величествената сцена на Шан з’Елизе. Знам това, а сякаш в тихата нощ чувам стъпките ти, виждам очите ти да блестят като звезди в зимната тъмнина.

Чух, че твоята роля в този празничен и светъл спектакъл е ролята на персийската красавица, пленена от хан Тартар. Бъди красива и танцувай! Бъди звезда и сияй! Но ако възторзите на публиката те опияняват, ако ароматът на цветята, изпратени до тебе, те замае, ти седни в един ъгъл, прочети писмото ми и се вслушай в гласа на своя баща!

(още…)

Как да преборим мързела

Мързелът не е толкова безобиден, колкото си мислим. Липсата на желание за действие, самоупрекването, чувството за безполезност и хаосът  могат да окажат дълготрайни вреди на самоуважението и следователно върху качеството на живот.

- Да установим, че мързелът не е полезен за нас. Трябва да си дадем сметка, че в буквален и преносен смисъл лежането и самосъжалението няма да ни заведат на прекрасни места. За начало е полезно да си поставим цели и да решим твърдо да ги постигнем. Успехите водят до други успехи. Целите не бива да бъдат недостижими, защото непосилните амбиции имат негативен ефект върху мотивацията за промяна.

- Да отпратим мислите, че ще свършим нещо по-късно и съпътстващите ги оправдания. Естествено ще ни се налага понякога да се насилваме да вършим различни неща. Борбата с навици, утвърждавани с години, е трудна.  Добрата новина е, че с времето ще ни става по-лесно. Необходимо е да запомним, че дори и малките действията като почистването на масата след вечеря и вдигането на книга от пода имат значение за успеха ни.

- Да започнем да водим по-активен социален живот. Законът на Паркинсън гласи, че „всяка задача заема цялото време, определено за нея“. Когато водим по-активен социален живот, сме принудени да приключваме по-бързо с другите си задължения. Освен това подкрепата, която можем да получим от близки и приятели, е предпоставка за успеха ни.

- Да  правим повече неща. Да започнем нова работа, обучение, или курс. Когато разполагаме с прекалено свободно време, започваме да го пилеем по-лесно. Вместо да го пилеем, можем да го използваме, за да научим нови умения и срещнем нови хора.

- Да спортуваме. Спортът ни прави активни и по-щастливи. Можем да превърнем спорта в прекрасно социално занимание. Вместо да посещаваме кафенета и ресторанти, няколко пъти в седмицата можем да се разхождаме или спортуваме с приятели.

- Да не прекаляваме с храната. Преяждането ни уморява. Когато приемаме прекалено много храна, кръвта отива към стомаха и се оттегля от мозъка и от мускулите. Тогава единствено ни желание е да полегнем.

 Снимка: Andreanna Moya Photography/flickr.com

Какво стои в основата на лидерските умения

Според Уорън Бенис, водещ изследовател на съвременното лидерство , лидерите  не се раждат, а се създават сами. Лидерството е част от характера на всеки един от нас.  По начина, по който развиваме характера си, развиваме и лидерските си умения. Според Уорън Бенис лидерството се корени в ученето по време на търсенето на себе си и в самото самопознание.

 

Да се научим да учим

 Самоопознаването е началото на преоткриването на себе си. За да сме способни да развиваме лидерските си качества обаче самопознанието не е достатъчно – необходимо е също да изградим позитивно отношение към себе си. Това може да е дълъг и труден процес, но без него не можем да достигнем до пълния си потенциал като личности и следователно като лидери.  Лидерството не е научаване на теории и играенето на роли, то е себепознание и използване на собствените възможности и ограничения.

(още…)

Как да се справим с тревогата?

Сигурна схема за действие при тревожни мисли.

По-щастливи с по-малко неща

Или как да изчистим дома си от ненужните неща и да го поддържаме чист

1.Основно изчистване на дома. Преди да започнем с него, е необходимо психически да се подготвим, че ще се разделим с неща, които сме събирали с години. Целта на почистването е да освободим място и въздух за себе си, за да можем да бъдем по-щастливи, по-креативни и по-спокойни в дома си. Нека тази мисъл ни крепи по време на мероприятието. Освен кашони и торби за боклук, може да помолим приятели и роднини за съдействие. За предпочитане – хора, чиито духовен учител не е Плюшкин. И така стая по стая, чекмедже по чекмедже, кутия по кутия… към свободата.

2.Ограничаване на нещата, които купуваме. Когато пазаруваме, е желателно да залагаме на качеството, а не на количеството. По-добре една качествена риза, отколкото няколко, които приличат на парцали, но ни е жал даги  използваме като такива.

Освен това всеки път, когато посегнем за нещо от рафта в магазина, нека се запитаме: „Имам ли наистина нужда от това? Какво ще се случи, ако не го купя?“ За да се мотивираме да бъдем по-предпазливи в покупките си, можем да основен фонд „Парите, които щях да изхвърля на бокука“ и в него да събираме средствата, които сме щели да дадем за ненеобходими неща.

3.Да почистваме, докато цапаме. Този навик ще предотврати загубата на много време, прекарано в тюхкане и отлагане. Време, което можем да посветим на хоби, на любима книга или на близки хора. Да запомним, че не работа ни изморява, а нейното отлагане.

Снимка: Tom Baugis/flickr.com